Без съжаления: разширяване на мащаба на дейностите по смекчаване на последствията от изменението на климата и неговото въздействие върху здравето на хората в Европейския регион на СЗО. Ключови съобщения от Работната група по опазване на здравето в условията на изменение на климата

БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО Ключови съобщения от Работната група по опазване на здравето в условията на изменение на климата БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 1 · За този документ Неотложната необходимост да се защити и подобри здравето на днешното и бъдещите поколения е един от най-силните аргументи за прoтиводействие на климатичните изменения и за стремеж към устойчиво развитие (1). Климатичните изменения вече оказват влияние върху живота и условията за препитание на всички хора, особено на уязвимите групи от населението, подкопавайки тяхното „право на здраве“. Без значителни усилия за смекчаване на последствията от изменението на климата и адаптиране към тях, в следващите десетилетия ще станем свидетели на съществен ръст на предотвратими заболявания и смъртност и неблагоприятни последствия за качеството на живот. Политиките и мероприятията за постигане на климатична неутралност и декарбонизирана икономика, основана на чиста енергия, ще реализират значителни преки и краткосрочни здравни ползи (2,3). Целта на Работната група по опазване на здравето в условия на изменението на климата (HIC), създадена в рамките на Европейския процес „Околна среда и здраве“, е да формулира и укрепи ориентираната към практически действия позиция по въпросите за здравето и измененията на климата в Европейския регион на СЗО (4). Изложената позиция съответства на Глобалната стратегия на СЗО в областта на здравето, околната среда и изменението на климата, Европейската програма за работа на СЗО за периода 2020–2025 – “Съвместни действия за подобряване на здравето на европейските граждани“ (6) и Декларацията на Шестата министерска конференция по околна среда и опазване на здравето (7), както и други регионални документи за политики, като Стратегията на страните от ЕС за адаптиране към измененията на климата (8). Целта на този документ на HIC е да поддържа нивото на здравна информираност по отношение изпълнението на предстоящи мероприятия по въпросите за изменението на климата и здравето, като например - 71вата сесия на Европейския регионален комитет на СЗО и 26тата Конференция на ООН за промените в климата (COP26), както и формулирането на ангажименти, които държавите-членки ще представят на 7мата Министерска конференция по околна среда и опазване на здравето, която, според очакванията, ще се проведе през 2023 г. COP26, която ще се проведе в Глазгоу, Обединеното кралство, през м. ноември 2021 г., е ключов момент за сектора на здравеопазването да демонстрира лидерство, давайки пример с действия в областта на борбата с изменението на климата. СЗО се присъединява към Програмата в областта на здравеопазването на председателстващата COP26 държава, като призовава правителствата, бизнеса и организациите от гражданското общество да поставят здравето на челно място и в центъра на глобалния отговор на климатичната криза и възстановяването от пандемията от COVID-19 (9). Програмата в областта на здравеопазването на председателстващата COP26 държава съдържа призив към всички страни да поемат ангажимент за изграждането на климатично- устойчиви, нисковъглеродни и стабилни здравни системи (9). За да подчертае значимостта на медицинските аргументи в полза на действията по смекчаване на последствията от изменението на климата, СЗО, по време на COP26, ще разпространи специален доклад с призив към сектора на здравеопазването и секторите с влиянието върху здравето, да съдействат за приемането на мерки за борба с климатичните изменения на регионално, национално и местно ниво (10). Този документ е адресиран към лицата, отговорни за формулирането на политики, особено тези от здравния сектор, и представителите на гражданското общество – с намерението да повиши осведомеността за връзката между здравето и измененията в климата, както и за опциите, които политиките предлагат за максимално увеличаване на БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 2 · ползите за здравето и околната среда. Друга негова цел е да им предостави информация – фактически данни и послания – в подкрепа на активното участие в националните подготвителни консултации и преговори на COP26, а също и да укаже областите за действие и сътрудничество между секторите и сред социалните субекти. На 9тото заседание на HIC, проведено на 19 май 2021 г., се обсъди първата версия на документа, която бе впоследствие разпратена за преглед и коментари от членовете на HIC и заинтересованите страни. Изменението на климата е криза на общественото здраве, изискваща координирани усилия за пълна трансформация Без съмнение, промените в климата са най- голямото глобално предизвикателство на 21 век, но в същото време и възможност за положителна социална трансформация на обществото в посока към едно „по-зелено“ и по-здраво бъдеще, за да могат всички да живеят пълноценен живот. Промените в климата, оказва се, са сред най-значимите фактори, повлияващи човечеството, а преките и косвените ефекти, които те имат върху здравето и благосъстоянието на хората, са мащабни и повсеместни. Преките ефекти са основните начини, по които климатичните промени увреждат здравето; такива са физическите и психични ефекти от прекомерно излагане под влиянието на екстремални климатични феномени – включително топлинни вълни, горски пожари, наводнения, бури и засушавания. Някои видове незаразни заболявания, в частност респираторните и сърдечносъдовите, се обострят вследствие въздействието на изменящите се климатични условия. Косвените ефекти се опосредстват чрез изявата си в естествените и/или социално икономически системи. Например, климатичните промени могат да влияят на различни фактори от околната среда и в обществото, така че да се благоприятства увеличаването на векторите и патогените и изместването им към нови територии, както и потенциално да се увеличи тежестта на различни заразни заболявания. Измененията в климата могат да доведат и до намаляване на реколтата от различни култури, както и до намаляване на хранителното качество на добивите, което да покачи нивата на недохранване. Ефектите, изразяващи се във въздействие върху физическото и психично здраве на населението и намиращи отражение в социално икономическите системи, могат да са резултат от риск за поминъка, увеличаващите се нива на бедност, и да доведат до масово разселване на населението и миграция (2,3,11). Промените настъпват по-бързо от очакваното и затова са необходими спешни действия в голям мащаб – за да ограничат здравните, екологичните и социално икономическите последици за населението, в частност – върху онези негови групи, които са уязвими, в неравностойно положение или маргинализирани. Очаква се значително увеличаване на нивата на заболеваемост и смъртност от предотвратими заболявания при редица здравни резултати, ако не бъдат приоритетно предприети и едновременно приложени допълнителни мерки за ограничаване на последствията от климатичните промени и за адаптирането към тях. Въпреки че актуализацията на тези насоки закъсня, една консервативна прогноза на СЗО от 2014 г., базирана на само четири здравни резултата (недохранване, малария, диария и топлинен стрес) указва, че в глобален мащаб за периода 2030 – 2050 г. ще има приблизително 250 000 БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 3 · смъртни случая, дължащи се на измененията в климата (12). Директните разходи за здравеопазването (без разходите в сектори като земеделие, води и санитарни условия) се оценяват на 2 до 4 милиарда щ.д. на година до 2030 г. (13). Рисковете ще са значително по-високи, ако не се направят инвестиции в укрепването и разширяването на сега наличния капацитет на политиките за устойчивост, адаптиране и ограничаване на последствията. Освен да предотвратява най-тежките вредни въздействия на климатичните изменения върху човешкото здраве, ускореното смекчаване на техните последствия, ако акцентира именно върху здравните съображения, може потенциално да доведе до значителни съпътстващи ползи за здравето в краткосрочна перспектива. Например, през 2019 г., само по себе си, замърсяването с фини прахови частици от антропогенни източници е допринесло за над 512 000 случая на преждевременна смърт в европейския регион на СЗО, от които 189 000 са пряко свързани с изгарянето на изкопаеми горива (14,15). Постепенният отказ от употреба на изкопаеми горива ще допринесе за предотвратяване на тези смъртни случаи, както и на много други, асоциирани със замърсяване на въздуха в закрити пространства, отново заради употребата на изкопаеми горива в домакинствата. Зеленото градско проектиране – с безопасна инфраструктура за aктивно придвижване, услуги и съоръжения в близост до жилищните зони, както и с по-oбширни зелени площи и достъпа до тях, може не само да допринесе за намаляване на употребата на изкопаеми горива за сухопътен транспорт и да увеличи потенциала за въглеродно поглъщане, но и да доведе до намаляване на замърсяването на въздуха, намаляване на температурите в градовете и намаляване на излагането на ултравиолетово лъчение, както и да насърчи физическата активност и подобряването на психичното здраве. Преминаването на хранителните системи към нисковъглеродно растително хранене също може да допринесе за намаляване на заболеваемостта и смъртността, асоциирана с прекомерната консумация на червено месо в европейския регион, за която има сведения, че е причина за 441 000 случая на преждевременна смърт през 2018 г. (14,15). Но за да бъдат реализирани тези здравни ползи и техният ефект оптимизиран посредством действия за борба с климатичните изменения, при формулирането и приложението на последните, приоритет следва да бъде именно здравето. Изменението на климата и COVID-19: две паралелни здравни кризи и един път напред Изменението на климата и пандемията от COVID-19 са кризи, чиито първопричини неизменно водят началото си от кардинални промени, резултат от човешка дейност и нейното въздействие върху природата и планетата. Пандемията от COVID-19 разруши устоите на някои от най-големите постижения в областта на общественото здраве в историята досега. Наред с всичко останало, тя увеличи неравенството и риска от уязвимост към климатичните промени, като доведе до обедняването на голям брой хора, влоши хранителната сигурност и подложи на още по-голям натиск и без това затруднените здравни системи. COVID-19 изведе на преден план, както никога досега, спешната нужда от внимателен преглед на екологичните и социално икономически детерминанти, обуславящи човешкото здраве. В момент, когато държавите една по една БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 4 · се опитват да излязат от пандемията и да приложат пакетите за възстановяване, е време за равносметка и пренареждане на приоритетите съобразно координирания подход „Едно здраве“, в отговор на рисковете за околната среда и здравето на хората и животните, както и с цел подобряване на устойчивостта на здравните системи срещу бъдещи събития с въздействие от подобен мащаб. Разполагаме с единствена по рода си възможност да изградим „по-зелено“ бъдеще, по един по-приобщаващ и по- справедлив начин – чрез предприемане на действия срещу измененията на климата, интегрирани в плановете за възстановяване след COVID-19 и чрез поставяне на здравето, декарбонизацията и адаптирането към вече настъпилите въздействия, в центъра на един обновен политически дневен ред. Отговорът на кризата, предизвикана от COVID-19, е възможност за преосмисляне на начина, по който колективно можем да се справим с тези две глобални кризи, едновременно и ефективно, във всеки от секторите, които те засягат. „Зеленото“ и здравословно възстановяване е всеобхватна цел според Манифеста на СЗО за здравословно възстановяване от COVID-19. Манифестът съдържа шест предписания (в областта на природата, хранителните системи, инфраструктурата, енергията, градовете и замърсяването), с които се цели осигуряване на устойчива и „зелена“ подкрепа за всеки, а наред с това - дългосрочна визия за по-добри обществени услуги и повече устойчивост и подобрен капацитет за кризисен отговор на здравните системи. (16). Времето за действие е силно ограничено и са необходими спешни мащабни мерки Парижкото споразумение от 2015 г. си поставя за цел ограничаване покачването на глобалните температури до под 2°C (17). Средната глобална температура през 2020 г. е била с 1.2 ± 0.1 °C по- висока спрямо прединдустриалните нива, и дори ако национално определеният принос (НОП) на държавите бъде реализиран, все пак ще сме на нива на покачване на температурите до 3.2 °C към 2100 г. (18,19). Наскоро публикуван доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) изрично споменава, че при всяко повишаване на температурите, наблюдаваните екстремни промени във времето увеличават своя интензитет и честота (20). Нужни са спешни, амбициозни и трансформиращи действия, с които да се противодейства на тези дори минимални температурни повишения, ако искаме да ограничим глобалното затопляне до нива от 1.5 °C и да намалим вредите за здравето и общественото благосъстояние (21,22). Нивата на емисиите от парникови газове (GHG) през последните 60 години се покачват с постоянни темпове, а действията за справяне с рисковете за здравето са бавни и в голяма степен недостатъчни. В момент когато за пореден път държавите заявяват ангажираността си да изпълнят залегналите в Парижкото споразумение цели, посредством реализирането на своите НОП, националните си планове за адаптация (NAP) и Съобщенията за адаптиране (AComms) и всички други документи, при подготовката на COP26, здравните специалисти по целия свят се сдобиха с безпрецедентната възможност да формулират и насърчат глобалната амбиция за намаляване на емисиите и да настояват за увеличаване на тази ангажираност за действия, ориентирани към здравето (23). БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 5 · Преходът към икономика с нулеви въглеродни емисии може да доведе до здравни ползи в краткосрочен и дългосрочен план, които да са в центъра на политическия дебат за климатичните рискове, адаптирането към тях и ограничаването им. Например, инвестирането в климатични политики, които водят до намаляване на замърсеността на въздуха, ще се превърне в „най-изгодна покупка“ на икономически език. В глобален план, икономическата стойност на здравните ползи при различните емисионни сценарии, в които ангажиментите по парижкото споразумение са изпълнени, надминават по полза финансовите разходи за ограничаващите последствията мерки, в някои от случаите – многократно (24). За многобройните ползи свидетелстват и данните от пресмятанията с инструмента на СЗО за Европа – Ползи за здравето от намаляване на въглеродните емисии (CaRBonH) (25). Тези изчисления показват, че годишно най-малко около 138 000 случая на преждевременна смърт могат да бъдат предотвратени именно чрез намаляване на въглеродните емисии, реализирайки по този начин икономии в размер на 244-564 милиарда щ.д. (1). Дори да елиминираме излишъка от парникови газове още днес, ще остане предизвикателството да се справим с необратимите последствия от нарушенията в климата, които вече са в ход (24), и за адаптацията към които ще са необходими огромни разходи в бъдеще. Ако не успеем да намалим емисиите, значително ще се увеличат годишните разходи за бъдеща адаптация. Те може да се окажат с два до три пъти по-високи от прогнозата на IPCC (Междуправителствения панел по климатични промени), в размер на 70-100 милиарда щ.д. на година до 2030 г., и вероятно дори четири до пет пъти по-високи за периода до 2050 г. (24). Въпреки че адаптацията има своите финансови, технологични и физиологични граници, тя все пак трябва да е приоритет точно колкото и ограничаването на последствията от изменението на климата. В заключение можем да обобщим, че с приближаването на края на Десетилетието на действия за постигане на Дневния ред за устойчиво развитие до 2030 г., безкрайно важно е да приоритизираме правилно и да засилим изпълнението на разходно-ефективни решения, както и да подобрим разбирането за това какъв финансов ресурс е необходим както за адаптация, така и за смекчаване на последствията. Това включва прогнозно остойностяване на разходите за действие, и което е по-важно – разходите за изоставане и бездействие. БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 6 · Призивът • Стремеж към „нулеви нетни емисии към 2050 г.“, който да подпомогне едно устойчиво бъдеще за нашето здраве и доброто на планетата. Колкото по-бързо се озовем там, толкова по-добре. И ако го направим както трябва, нашите икономики с нулеви нетни емисии ще допринесат за повече здравни ползи заради подобреното качество на въздуха, заради едно физически по-активно население, и заради неговите по-здравословни хранителни навици, освен всичко останало. • Ускоряване на устойчив, приобщаващ и ускорен преход от COVID-19, който дава приоритет на действията за оптимизиране на многобройните ползи за околната среда, здравето и благото на обществото, по възможност съобразено с предписанията от Манифеста на СЗО за Здравословно възстановяване от COVID-19, където е дадена формулата за „тройна победа“ чрез интервенции за подобряване на климата, здравето и икономиките. • “Единно мнение” за изменението на климата и застъпничество в областта на климатичните промени като неразделна част от аргументацията на политиките, както и отговорност при взимането на решения във всички сектори, следвайки ръководния принцип „Климатичните изменения във всички политики“, по подобие на „Здравето във всички политики“. • Оптимизиране на потенциалните синергии между смекчаване на последствията от измененията на климата и адаптацията към тях, залагане и постигане на по- амбициозни цели за смекчаване на тези последствия и паралелно с това – подобряване на адаптацията на национално и поднационално равнище. • Приоритизиране на съпътстващите здравни ползи и проучване за синергии за справяне с измененията в климата и замърсяването на въздуха, минимизиране или избягване на неблагоприятните здравни последствия, както и отстраняване на неравенствата чрез политики на сближаване и оптимизиране на сектора на здравеопазването и секторите с влияние върху здравето. Бъдещите рискове за здравето трябва да бъдат отчетени при планирането на спешни координирани действия за намаляване на емисиите от парникови газове във всички сектори и държави. • Оптимизиране на климатичната устойчивост и стабилност на здравните системи, чрез увеличаване мащаба на действията за адаптация на местно и национално ниво, както и чрез съобразени с измененията на климата програми за опазване, насърчаване и подобряване на здравето. Водете с пример и проактивно насърчавайте и се стремете към „зелено“, ниско въглеродно здравно обслужване, колкото е възможно по-скоро, за предпочитане – преди 2050 г. • Подобряване на условията за ръководени от общността, ориентирани към хората подходи за взимане на решения относно всички интервенции за оценка и максимално оползотворяване на допълнителните ползи, както и свеждане до минимум на всички нежелани ефекти от действия и мерки за смекчаване на последствията от изменението на климата. • Трибуна за „гласа“ на медицинските експерти и организациите от гражданското общество по темата за борбата с климатичните изменения, чрез ангажиране и разширяване на участието на общността за обмен на здравни практики в рамките на действия за климата, по време на провеждането на COP26 и след това. Предприемане на мерки за укрепване на БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 7 · капацитета за насърчаване на здравето и противодействие на климатичните изменения, на местно, национално и регионално ниво и спрямо различни целеви групи. • Мобилизиране и поддържане на ресурс (от знания, технологии и финансиране) с цел действия по смекчаване на последствията от климатичните изменения и адаптирането към тях в сектора на здравеопазването и обуславящите го свързани сектори. Пренасочване на финансови постъпления от намаляване или елиминиране на субсидиите за изкопаеми горива, към дейности в подкрепа на здравето. ПРИЗИВЪТ АДАПТИРАНЕ СМЕКЧАВАНЕ ОГРАНИЧАВАНЕ ДО 1.5 °C Н ар ан яв ан ия Ра зсе лва не Векторни заболявания Топлинен стрес Недохранване чрез вода и храна Лидерство и застъпничество Оценка, количествено определяне и комуникация Преход от информираност към действие Резултати и проследяване Стремеж към „нулеви нетни емисии към 2050 г.“ Ускоряване на устойчив, приобщаващ и ускорен преход от COVID-19 “Единно мнение” за изменението на климата Оптимизиране на потенциалните синергии между смекчаване на последствията и адаптация към тях Приоритизиране на съпътстващите здравни ползи Оптимизиране на климатичната устойчивост и стабилност в здравните системи Подобряване на условията за ръководени от общността, ориентирани към хората подходи за взимане на решения Трибуна за „гласа“ на медицинските експерти и организациите от гражданското общество Мобилизиране и поддържане на ресурс ПРИЗИВ ЗА ДЕЙСТВИЯ, ОРИЕНТИРАН И КЪ М З ДР АВ ЕТ О П сихично здраве Респираторни заболявания Заболявания, преносими С ърд ечн о-с ъдо ви за бо ля ва ни я Ал ер ги и БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 8 · Призив за действия, ориентирани към здравето: реализиране на възможностите за климатични интервенции на местно и национално равнище В подкрепа на своя „Призив“, HIC препоръчва следните, ориентирани към здравето, действия в областта на климата за европейския регион на СЗО. Изброени по-долу са само част от възможностите, като те не са със задължителен характер, а следва да послужат като вдъхновение за един по-всеобхватен набор от действия на национално, поднационално и местно равнище, като обхватът им може да бъде разширяван и адаптиран според нуждите. Оценка, количествено определяне и комуникация • Разработване на аналитична функционалност за рутинни интегрирани оценки на здравния и климатичен риск на регионално, национално и поднационално равнище. • Провеждане на систематични оценки за уязвимост към всички опасности и идентифициране на специфични фактори, влошаващи тази уязвимост и отразяващи се на способността за адаптация към климатичните изменения на популационно ниво и ниво здравни структури, съобразно ангажиментите от Здравната програма COP26 относно повишаване на устойчивостта на здравните системи към промените в климата. • Провеждане на първоначална и последващи оценки на емисиите от парникови газове по отношение на здравния сектор и сектора на социалните услуги (съгласувани с оценките на други сектори); изработване на план за намаляването и свеждането им до минимум, съобразно ангажиментите от Здравната програма COP26 за устойчиви нисковъглеродни здравни системи. • Количествено определяне на потенциалните здравни ползи и свързаните с тях икономически ползи от намаляване на емисиите от парникови газове и на замърсяването на въздуха, както и от действията за адаптиране, особено по отношение на незаразните болести. • Подкрепа за осъществяването на ориентирана към действията изследователска работа и мобилизиране на знанията в целия регион, включително чрез структуриран регистър на методите и показателни реални казуси за действия по адаптиране и смекчаване на последствията и ефекта им върху здравето (от сектора на здравеопазването и секторите, имащи влияние върху здравето). Управление на съществуващи платформи за споделяне на информация от открити източници, като Европейската обсерватория за здравни системи и политики, с цел равнопоставено взаимно обучение и подкрепа. Лидерство и застъпничество • Укрепване на капацитета за договаряне на местните и националните здравни власти що се отнася до ангажиране (с лицата, които взимат решения) в конструктивни дискусии за ефектите от плановете за икономическо възстановяване в контекста на COVID-19 и действията в областта на здравеопазването за смекчаване последствията от климатичните изменения и за адаптиране към тях. • Оптимизиране на ролята на авторитетите и препотвърждаване на лидерския капацитет за катализиране на действие за приоритизиране на “зелената“ енергия, по-здравословни хранителни режими, чист транспорт, активна БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 9 · мобилност и други политики за смекчаване на последствията за здравето. • По-амбициозни цели що се отнася до смекчаване на последствията от климатичните изменения и адаптирането към тях в сектора на здравеопазването и другите сектори, имащи връзка със здравето, съобразно националните приоритети. • Застъпничество за включване на здравната тема в основните инструменти за планиране и реагиране в областта на климата (като НОП, NAP и AComms). • Застъпничество за това здравните и социалните системи да „дават пример“ и да насърчават рязкото намаляване на емисиите в посока нулеви нетни стойности за сектора на здравеопазването към 2050 г., за да бъдат реализирани ангажиментите, залегнали в Парижкото споразумение. • Насърчаване на интегрирането на здравната тема във всички политики и действия в областта на климата (както и обратното), във всички свързани сектори на национално и местно ниво, с акцент върху намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването и оказване на подкрепа на най-уязвимите и тези с най-малък адаптационен капацитет. Преход от информираност към действие • Повишено внимание към ориентирани към равенство и справедливост действия за адаптиране и смекчаване на последствията от измененията на климата, с цел избягване на задълбочаване на проблема с неравенствата. • Разработка и изпълнение на Националните адаптационни планове (NAP) със специфични “NAP в областта на здравето”, основани на оценки на здравната уязвимост. • Приоритизиране на климатичната издръжливост и екологичната устойчивост в системите на здравеопазването и социалните грижи, както и подобряването на техните способности да откриват извънредни събития в областта на климата, да се подготвят за тях и реагират в случай на нужда, както и да се възстановяват и да извличат необходимите поуки впоследствие. • Осигуряване на възможности на заведенията за здравно обслужване да увеличават своя капацитет да опазват здравето и благосъстоянието на своите целеви общности и да обезпечават отговорни поръчки, достъп до услуги, безопасно функциониране и висококачествена грижа, въпреки измененията в климата. • Осигуряване на безопасни, надеждни и климатично издръжливи водоснабдителни, санитарни и хигиенни услуги за общностите и здравните заведения, и отчитане на изменението в климата в политиките за управление на водата и санитарните условия. • Популяризиране на информация, изготвяне на законодателство и по този начин – осигуряване на системи за здравословни и устойчиви храни и хранителни системи, достъпни диети, богати на растителни храни и с ниско съдържание на червени и преработени меса. • Въвеждане и укрепване на системите за наблюдение на рискове и тези за ранно предупреждение, с цел навременни и съобразени с рисковете действия и програми за здраве, основани на надеждна информация за климата. • Създаване и поддържане на висококачествен, адекватно ресурсно обезпечен и проверен чрез стрес-тест капацитет за подготвеност и реагиране на национално и поднационално равнище, в съответствие с Международните здравни правила, включително с оглед на заплахите свързани с климата. • Овластяване и подпомагане на работниците в областта на здравното обслужване и социалните грижи чрез обучение и БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 10 · образование за ефективно разбиране, разпознаване, комуникиране и реагиране в случай на последствия за здравето, произтичащи от измененията в климата (напр. чрез включване на темата за климатичните изменения в учебния план на медицинските специалности) и стимулиране на съществуващите професионални мрежи в областта на здравето за разпространение на послания и изграждане на капацитет. • Институционализиране на здравето и климатичните изменения посредством създаването на официални служби, профилиране и институти за здраве и климатични промени на местно и национално ниво. Синхронизиране и коригиране • Привеждане в съответствие и оптимизиране на действията в областта на климата и здравето във всички основни национални приоритетни области спрямо целите за подкрепа на напредъка на страната към 2030 г. по следните направления: • Никой да не бъде забравен: няколко от Целите за устойчиво развитие засягат основните фактори, обуславящи климатичните промени и защитата на здравето. • Да построим отново (наново!) един по- добър свят: Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай е пътната карта, следвайки която ще направим общностите по-защитени и по-устойчиви на бедствия. • Постигане на универсално здравно покритие, при което климатичните изменения са неделимо съображение, и при което са залегнали целите за намаляване на емисиите от парникови газове и за смекчаване на последствията от тях от страна на здравния сектор, паралелно с изпълнението на плановете за адаптиране, които извеждат като приоритет климатичната издръжливост. • Постигане на целта на СЗО за намаляване броя на смъртни случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха с две трети до 2030 г., в частност – предприемане на мерки в областта на транспорта и производството на енергия, преустановяване на безконтролното изгаряне на твърди битови отпадъци, намаляване употребата на торове в селското стопанство и насърчаване на използването на “зелени” технологии и горива, както и създаването на зелени, чисти градове. Резултати и проследяване • Формулиране и въвеждане на процеси за мониторинг и оценка, с които да се проследи напредъка по отношение на въздействията и реагирането. • Интегриране на съображения относно равенството и равнопоставеността в секторите, обуславящи здравето. • Подобряване на достъпа, количеството, качеството, адекватността и предвидимостта на националното и международното финансиране за климата, с цел увеличаване на мащаба на действията в посока подобряване на здравето, включително чрез участие на частния сектор. • Мобилизиране на ресурси (човешки, технологични и инфраструктурни) на регионално, национално и местно ниво, за изследователска работа по проучване на ефективността на интервенциите за адаптиране към измененията на климата и смекчаване на последствията от тях, включително изготвянето на оценки на здравния риск и анализи на съотношението между разходи и ползи. • Систематично съпоставяне на данни, получени в хода на първата глобална инвентаризация съгласно Парижкото споразумение през 2023 г., за да се види какво и къде сработва успешно. БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 11 · Източници 1. COP24 special report: health and climate change. Geneva: World Health Organization; 2018 (https://apps. who.int/iris/handle/10665/276405, към 26 август 2021 г.). 2. The imperative of climate action to protect human health in Europe. Halle: European Academies’ Science Advisory Council; 2019 (https://easac.eu/publications/ details/the-imperative-of-climate-action-to-protect- human-health-in-europe/, към 26 август 2021 г.). 3. Watts N, Amann M, Arnell N, Ayeb-Karlsson S, Beagley J, Belesova K et al. The 2020 report of The Lancet Countdown on health and climate change: responding to converging crises. Lancet. 2021;397(10269):129–70. doi: 10.1016/S0140- 6736(20)32290-X. 4. Working Group on Health in Climate Change (HIC) of the Environment and Health Process (EHP) in Europe. In: Climate change [website]. Copenhagen: WHO Regional Office for Europe; 2021 (https://www.euro. who.int/en/health-topics/environment-and-health/ Climate-change/policy/working-group-on-health-in- climate-change-hic-of-the-environment-and-health- process-ehp-in-europe, към 26 август 2021 г.). 5. WHO global strategy on health, environment and climate change: the transformation needed to improve lives and wellbeing sustainably through healthy environments. Geneva: World Health Organization; 2020 (https://apps.who.int/iris/ handle/10665/331959, към 26 август 2021 г.). 6. Европейска работна програма за периода 2020– 2025 гг.: съвместни действия за подобряване на здравето Световна здравна организация. Регионален офис за Европа. (https://apps.who.int/ iris/handle/10665/339486) [European Programme of Work 2020–2025: United Action for Better Health. Copenhagen: WHO Regional Office for Europe; 2020 (https://apps.who.int/iris/ handle/10665/339209, към 26 август 2021 г.)]. 7. Декларация на Шестата министерска конференция по околна среда и опазване на здравето. Копенхаген: Регионален офис на СЗО за Европа; 2017 (https://www.euro.who.int/__data/assets/ pdf_file/0008/342287/170574_Ostrava-Declaration- FINAL-RUS.pdf) [Declaration of the Sixth Ministerial Conference on Environment and Health. Copenhagen: WHO Regional Office for Europe; 2017 (https://www. euro. who.int/en/media-centre/events/events/2017/06/ sixth-ministerial-conference-on-environment-and- health/documentation/declaration-of-the-sixth- ministerial-conference-on-environment-and-health, към 26 август 2021 г.)]. 8. Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions Forging a climate-resilient Europe – the new EU Strategy on Adaptation to Climate Change. Brussels: European Commission; 2021 (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ TXT/?uri=COM:2021:82:FIN, към 26 август 2021 г.). 9. World Health Organization, COP26 Presidency, Health Care Without Harm. COP26 Health Programme - Country commitments to build climate resilient and sustainable health systems. Geneva: World Health Organization; 2021 (https://www.who.int/publications/i/ item/cop26-health-programme, към 26 август 2021 г.). 10. Public consultation on draft COP26 Special Report on Climate Change and Health. In: Newsroom [website]. Geneva: World Health Organization; 2021 (https:// www.who.int/news-room/articles-detail/public- consultation-draft-cop26-special-report-climate-and- health, към 26 август 2021 г.). 11. van Daalen K, Füssel H-M, Kazmierczak A, Nilsson M, Romanello M. The Lancet Countdown on Health and Climate Change: Responding to the health risks of climate change in Europe. European Environment Agency, Lancet Countdown on Health and Climate Change; 2021 (https://www.lancetcountdown.org/ responding-to-the-health-risks-of-climate-change-in- europe/, към 26 август 2021 г.). 12. Quantitative risk assessment of the effects of climate change on selected causes of death, 2030s and 2050s. Geneva: World Health Organization; 2014 (https://apps. who.int/iris/handle/10665/134014, към 26 август 2021 г.). 13. Climate change and health [factsheet]. In: Newsroom [website]. Geneva: World Health Organization; 2018 (https://www.who.int/en/news-room/fact-sheets/detail/ climate-change-and-health, към 26 август 2021 г.). 14. Lancet Countdown on Health and Climate Change data explorer. In: Lancet Countdown on Health and Climate Change [website]; 2019 (https://www. lancetcountdown.org/data-platform/, към 26 август 2021 г.). 15. Romanello M, McGushin A, Di Napoli C, Drummond P, Hughes N, Jamart L, et al. The 2021 report of The Lancet Countdown on Health and Climate Change. London: Lancet Countdown on Health and Climate Change; 2021 [предстои]. 16. WHO Manifesto for a healthy recovery from COVID-19: Prescriptions and actionables for a healthy and green recovery. Geneva: World Health Organization; 2020 (https://www.who.int/docs/default-source/climate- change/who-manifesto-for-a-healthy-and-green-post- covid-recovery.pdf?sfvrsn=f32ecfa7_8, към 26 август 2021 г.). БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 12 · 17. Paris Agreement. Bonn: United Nations Framework Convention on Climate Change; 2015 (https://unfccc. int/process/conferences/pastconferences/paris- climate-change-conference-november-2015/paris- agreement, към 26 август 2021 г.). 18. State of the Global Climate 2020. Geneva: World Meteorological Organization; 2021 (https://library.wmo. int/doc_num.php?explnum_id=10618, към 26 август 2021 г.). 19. Emissions Gap Report 2019. Nairobi: United Nations Environment Programme; 2019 (https://wedocs.unep. org/bitstream/handle/20.500.11822/30797/EGR2019. pdf?sequence=1&isAllowed=y, към 26 август 2021 г.). 20. Climate change 2021: the physical science basis. Working Group I contribution to the Sixth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change. Geneva: Intergovernmental Panel on Climate Change; 2021 (https://www.ipcc.ch/report/ar6/wg1/ downloads/report/IPCC_AR6_WGI_ Full_Report.pdf, към 26 август 2021 г.). 21. Ebi K, Campbell-Lendrum D, Wyns A. The 1.5 health report. Synthesis on health and climate science in the IPCC SR1.5. Geneva: World Health Organization; 2018 (https://www.who.int/publications/i/item/the-1.5- health-report, към 26 август 2018 г.). 22. Global warming of 1.5°C. An IPCC Special Report on the impacts of global warming of 1.5°C above pre- industrial levels and related global greenhouse gas emission pathways, in the context of strengthening the global response to the threat of climate change. Geneva: Intergovernmental Panel on Climate Change; 2019 (https://www.ipcc.ch/sr15/, към 26 август 2021 г.). 23. Climate change and health. Messaging for COP26 [slides]. London: Government of the United Kingdom; 2020 (https://www.who.int/publications/i/item/ cop26- key-messages-on-climate-change-and-health, към 26 август 2021 г.). 24. The Adaptation Gap report – Health. Nairobi: United Nations Environment Programme; 2018 (https://www. unenvironment.org/resources/adaptation-gap-report, към 26 август 2021 г.). 25. Achieving health benefits from carbon reductions: Manual for CaRBonH calculation tool. Copenhagen: WHO Regional Office for Europe; 2018 (https://www. euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0004/386923/ health-carbon-reductions-eng.pdf, към 26 август 2021 г.). Допълнителни ресурси Adaptation to health effects of climate change in Europe. Brussels: European Commission; 2020. (Scientific Opinion No.9; https://op.europa.eu/en/web/eu-law-and- publications/publication-detail/-/publication/e885e150- c258-11ea-b3a4-01aa75ed71a1, към 26 август 2021 г.). Global Road Map for Health Care Decarbonization. Reston: Health Care Without Harm; 2021 (https:// healthcareclimateaction.org/roadmap, към 26 август 2021 г.). Health in National Determined Contributions (NDCs): a WHO review. Geneva: World Health Organization; 2020 (https://apps.who.int/iris/handle/10665/330656, към 26 август 2021 г.). Operational framework for building climate resilient health systems. Geneva: World Health Organization; 2015 (https://apps.who.int/iris/handle/10665/189951, към 26 август 2021 г.). Operation Zero. In: Health Care Without Harm [website]; 2021 (https://noharm-europe.org/issues/europe/operation- zero, към 26 август 2021 г.). Public health and climate change adaptation policies in the European Union. Copenhagen: WHO Regional Office for Europe; 2018 (https://www.euro.who.int/__data/assets/ pdf_file/0010/386965/Pagoda-REPORT-final-published-2. pdf, към 26 август 2021 г.). Quality criteria for health national adaptation plans. Geneva: World Health Organization; 2021 (https://apps.who. int/iris/handle/10665/339454, към 26 август 2021 г.). SDG 13: Health and climate action [policy brief]. Copenhagen: WHO Regional Office for Europe; 2019 (https://www.euro.who.int/en/health-topics/health-policy/ sustainable-development-goals/publications/2019/policy- briefs-on-health-and-the-sustainable-development-goals/ sdg-13-health-and-climate-action, към 26 август 2021 г.). Unequal exposure and unequal impacts: social vulnerability to air pollution, noise and extreme temperatures in Europe. Luxembourg: European Environment Agency; 2018 (https://www.eea.europa.eu/ publications/unequal-exposure-and-unequal-impacts, към 26 август 2021 г.). WHO guidance for climate resilient and environmentally sustainable health care facilities. Geneva: World Health Organization; 2020 (https://apps.who.int/iris/ handle/10665/335909; към 26 август 2021 г.). WHO health and climate change survey report: tracking global progress. Geneva: World Health Organization; 2019 (https://apps.who.int/iris/handle/10665/329972, към 26 август 2021 г.). БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 13 · Благодарности Разработването на този документ бе осъществено под концептуалното ръководство Revati Phalkey и Raquel Duarte- Davidson (Обществено здраве Англия, Обединено кралство), в сътрудничество със съ-председателите на HIC, Inge Heim (Хърватска Академия на медицинските науки, Р Хърватска) и Jutta Litvinovich (Федерално министерство за околната среда, опазване на природата и ядрената безопасност, Германия), с подкрепата на Регионалния офис на СЗО за Европа (изпълняващ функциите на Секретариат за HIC), а по-специално: Sophie Gepp, Dorota Jarosinska, Vladimir Kendrovski, Francesca Racioppi и Oliver Schmoll (Европейски център на СЗО за околна среда и здраве, Германия)). Участниците в деветата среща на HIC, проведена на 19 май 2021 г. предоставиха обратна връзка по повод първата версия на документа. Последващият преглед и допълнения са принос на следните членове на HIC и следните заинтересовани страни: ScottBrady („Здравеопазване без вреда“, Европа, Обединено кралство); Panagiotis Chaslaridis (Европейска федерация на асоциациите на пациентите с алергии и заболявания на горните дихателни пътища, Белгия); Ioan Chirila (Национален институт по обществено здраве, Румъния); Eva Csobod (Регионален център по околна среда, Унгария); Alan Dangour (Лондонска школа по хигиена и тропическа медицина, Обединеното кралство); Karin Höppner (Федерално министерство на здравеопазването, Германия); Larisa Karpuk (Научно- практически център по хигиена, Беларус); Peter Löffler (Европейска комисия, Генерална дирекция за борба с измененията в климата, Белгия); Marina Maiero (СЗО, Изменение на климата и здравето, Швейцария); Dave Mc Conalogue (Министерство на външните и развитието на Обединеното кралство); Jennifer McIntosh (Европейска организация на детските болници, Испания); Jenni Miller (Глобален алианс по въпросите за климата и здравето, САЩ), Esther Putman (Министерство на общественото здраве, социалното осигуряване и спорта, Нидерландия); Mónica Alexandra Rodrigues (Коимбриски университет, Португалия); Marina Romanello („Обратно броене на Lancet по въпросите за здравето и климата“, Обединено кралство); Pauline Scheelbeek (Лондонска школа за хигиена и тропически болести, Обединено кралство); Anna Babette Stier (Федерално министерство на здравеопазването, Германия); Elena Visnar-Malinovska (Европейска комисия, Генерална дирекция за борба с измененията в климата, Белгия) и Nick Watts (Национална служба по здравеопазване, Англия, Обединено кралство). Финансовата подкрепа за изготвянето на този документ е осигурена от Федералното министерство на околната среда, опазването на природата, строителството и ядрената безопасност на Германия. БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ РАЗШИРЯВАНЕ НА МАЩАБА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И НЕГОВОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕГИОН НА СЗО · 14 · Номер на документа: WHO/EURO:2022-3198-42956-63670 © World Health Organization 2022 Някои права запазени. Този документ е наличен по реда на лиценза Creative Commons Attribution- NonCommercial-ShareAlike 3.0 IGO (CC BY-NC-SA 3.0 IGO; https://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/3.0/igo). Според условията на този лиценз, този документ може да бъде копиран, препечатван и адаптиран за нетърговски цели, при условие че всички цитати и препратки са коректни, както е указано по-долу. За каквато и цел да се ползва настоящия документ, ползвателят не трябва да прави внушението, че СЗО изказва подкрепа за конкретна организация, продукти или услуги. Не се позволява ползването на логото на СЗО. Ако адаптирате този документ, ще е необходимо да лицензирате своята преработка по реда на същия Creative Commons лиценз или негов еквивалент. Ако превеждате този документ, в текста трябва да се добави следната клауза за непоемане на отговорност, заедно с предложеното позоваване: „Този превод не е направен от Световната здравна организация (СЗО). СЗО не носи отговорност за съдържанието или точността на този превод. Обвързваща и автентична е само оригиналната англоезична версия на този текст: Zero regrets: scaling up action on climate change mitigation and adaptation for health in the WHO European Region. Key messages from the Working Group on Health in Climate Change. Copenhagen: WHO Regional Office for Europe; 2021” Медиацията по повод спорове, възникнали по реда на лиценза, следва да се провежда съобразно правилата за медиация към Световната организация за интелектуална собственост. (http://www.wipo.int/amc/en/ mediation/rules/). Предложено позоваване. Без съжаления: разширяване на мащаба на дейностите по смекчаване на последствията от изменението на климата и неговото въздействие върху здравето на хората в Европейския регион на СЗО. Ключови съобщения от Работната група по опазване на здравето в условията на изменение на климата. Копенхаген: Регионален офис на СЗО за Европа; 2022. Лиценз CC BY-NC-SA 3.0 IGO Данни за каталогизация в изданието (CIP). CIP данни са налични на адрес: http://apps.who.int/iris. Продажби, права и лицензиране. Ако желаете да закупите публикации на СЗО, вижте следния адрес: http:// apps.who.int/bookorders. За подаване на заявления за търговска употреба и въпроси, свързани с права и лицензи, вижте следния адрес: http://www.who.int/about/licensing. Материали на трети страни. Ако желаете да използвате материали от този документ, източник на които е трета страна, напр. таблици, цифрови данни или изображения, носите собствена отговорност да прецените дали е необходимо разрешение за ползване и дали е необходимо да получите разрешение за ползване от притежателя на интелектуалните права върху този материал. Рискът от това да понесе санкции вследствие на нарушаване правата върху притежаван от трета страна материал, използван тук, се понася изцяло от ползвателя. Общи положения за освобождаване от отговорност. Употребените обозначения и представянето на материали в тази публикация нямат за намерение да изразяват каквото и е становище или мнение на СЗО по отношение на правния статут на коя да е държава, територия, град или област, или властите в тях, или по отношение на техните териториални или държавни граници. Прекъснати линии и прекъснати линии с точка в ползваните карти изобразяват приблизителни граници, за които все още да няма постигнато пълно съгласие. Упоменаването на конкретни компании или на продукти от определени производители не означава, че същите се ползват с одобрението или препоръките на СЗО за сметка на други, които не се споменават тук, но са подобни. Възможни са някои грешки и пропуски; наименованията на регистрирани продукти се обозначават като се изписват с главна буква в началото на името. СЗО е положила всички разумни усилия да потвърди истинността на информацията в тази публикация. Въпреки това, така публикуваният материал се разпространява без каквито и да е гаранции, изрични или подразбиращи се. Отговорността за тълкуването, самото тълкуване, както и отговорността за използване на този материал, е на читателя на материала. СЗО не носи отговорност за вреди, произтичащи от ползването на този материал. Тази публикация съдържа колективната позиция на Работната група по опазване на здравето в условията на изменение на климата и не представя непременно решенията или политиките на СЗО. Регионален офис на СЗО за Европа Световната Здравна Организация (СЗО) е специализирана агенция към ООН, създадена през 1948 г., с основната функция да отговаря за международни въпроси в областта на здравеопазването и общественото здраве. Регионалният офис на СЗО за Европа е един от шестте регионални офиса на СЗО по света, всеки от които изпълнява собствена програма, съответстваща на здравните приоритети в страните, които съответният офис обслужва. Държави-членки Албания Андора Армения Австрия Азербайджан Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Хърватска Кипър Чехия Дания Естония Финландия Франция Грузия Германия Гърция Унгария Исландия Ирландия Израел Италия Казахстан Киргизстан Латвия Литва Люксембург Малта Монако Черна гора Нидерландия Северна Македония Норвегия Полша Португалия Република Молдова Румъния Руска Федерация Сан Марино Сърбия Словакия Словения Испания Швеция Швейцария Таджикистан Турция Туркменистан Украйна Обединено Кралство Узбекистан World Health Organization Regional Office for Europe UN City, Marmorvej 51, DK-2100 Copenhagen Ø, Denmark Tel.: +45 45 33 70 00 Fax: +45 45 33 70 01 Email: eurocontact@who.int Website: www.euro.who.int